автор: Anton_Fotev

През март жените се променят. Пролетта впива дъх в дъха на Февруари и той полекичка се разстапя в обятията й. Наметалото му от ледени вихри се превръща в снежнобяла и нежна постеля върху спящата Земя. Синкаво прозрачните му очи се затварят, за да може по ясно да чува смеха на идещата топлина с нейните обещания за живот и радост. Скрежът по лицето му
се превръща в рехава пара, сияеща под лъчите на събуждащото се от мрака слънчице. Пролетта се усмихва, виждайки Мраза така укротен и щастието й отеква като невидим бронзов звън във всяко живо сърце:
- Събуди се, събуди се, събуди се... аз ида, ида ида и всичко ще кипне във възторг и сокове, и пориви и песни, борби и възбуждащ сетивата глад за храна и безсмъртие...

През март жените се променят. Владението на света преминава в техни ръце. Те се отърсват от зимната печал и поглеждат към слънцето. То поглежда към сините, черните и зелените им очи, към русите, черните и червените им коси. И си казва:
- Ето ги първите цветя, ето ги първите стръкове живот, ето го първият смях, напиращ в гърдите на живота. Колко са красиви тези първи цветя, тези първи стръкове живот, гледащи право към мен със своите усмихващи се стоцветни зеници.

През март жените се променят. Техните нежни сърца ликуват, дългите им нозе потръпват от обещанието за тичане до изнемога във високи до гърдите летни треви, пръстите им потръпват от обещанието за ласките на топлите дъждове и меките утринни ветрове, носещи дъх на канела, борове и палачинки.

През март жените се променят. Във всяка от тях се събужда по една грациозна, черна котка. Тогава светът изтръпва под тежестта на разтуптелите им се сърца.