 |    А спускането на клепачите... Виж,
двата хълма.
Като очи със спуснати клепачи.
Не бяха ли преди това очи,
на някой от онези, дето вече
не можеха да гледат тоя свят?
Той целият бе в техните сърца,
в очите им -
и не можаха да го понесат.
О, имаше такива хора, знам!
Защото слънцето им светеше в очите -
те ги затваряха.
И стискаха ли, стискаха!
Клепачите се изсушаваха,
клепачите се натрошаваха от стискане
на прах хилядолетен,
и миглите политаха при птиците,
които гледат слънцето в очи,
които не се плашат от лъчите му,
докато зениците им подпалени
присветнат бързо и угаснат.
А този ужас от изгаряне
и този страх от блясъка -
опасен е! -
и хвърля ни в забвение.
Спускането, вярвам, на клепачите,
не е решение.
Не е решение.
Публикувано от hixxtam на 17.02.2005 @ 13:29:51
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 22
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "А спускането на клепачите..." | Вход | 13 коментара (41 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: А спускането на клепачите...
от moeto (moeto@abv.bg) на 17.02.2005 @ 14:43:33
(Профил | Изпрати бележка) | имаш множество поетични образи в текста,
най си харесах този:
"и миглите политаха при птиците,
които гледат слънцето в очи,
които не се плашат от лъчите му"
и финала разбира се :)
рано или късно клепачите се спускат.
От примирението до смърта пътят е дълъг,
но каквото и да е
Сизиф требе да се катери :)
|
]
Re: А спускането на клепачите...
от moeto (moeto@abv.bg) на 17.02.2005 @ 14:56:48
(Профил | Изпрати бележка) | не мой кълна Сизифа, той е извънредно чувствителен хавтор :))))))
|
]
]
Re: А спускането на клепачите...
от Samorasliak (lyusy8@mail.bg) на 17.02.2005 @ 15:19:33
(Профил | Изпрати бележка) | Поздравления за творбата.
Хареса ми и си мисля, (а може би - само си мисля) че я разбирам, но аз пиша Слънце с голяма буква "С" - както пиша Бог.
За мен то - Слънцето е извор на живот,на топлина, на светлина, а тези неща са в пълен контраст със - забвение. В този поток на мисли, нещото, което е накарало хората да затворят очи - до степен на закърняване, е нещо друго - съвсем различно от Слънце, нещо толкова уродливо, че не ти се иска да го гледаш.
А спускането на клепачите, да - не е решение!
Още веднъж - поздравления и благодаря, че ме накара да се размисля. Напоследък в сайта все по-рядко попадам на произведение, което ме кара да го прочета повече от един път и да взема отношение по него. |
]
Re: А спускането на клепачите...
от libra на 17.02.2005 @ 20:09:59
(Профил | Изпрати бележка) | | решение е това, което ти е посилно.. |
]
Re: А спускането на клепачите...
от libra на 17.02.2005 @ 20:22:21
(Профил | Изпрати бележка) | | точно така, мислех да го добавя, но реших че ще ме разбереш и така и ти разбра )) |
]
Re: А спускането на клепачите...
от Marta (marta@all.bg) на 18.02.2005 @ 07:16:33
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Мислих си за финала.
Спускането на клепачите може да е временно решение, но не е спасение.
А спускането, вярвам, на клепачите
не е решение.
Не е спасение!-
Не съм сигурна по- добре ли е така. |
]
Re: А спускането на клепачите...
от Izabella (izabella_333@hotmail.com) на 17.02.2005 @ 16:32:43
(Профил | Изпрати бележка) | Стискам ти ръката!
Много яко си го казала!:) |
]
Re: А спускането на клепачите...
от c_ant на 17.02.2005 @ 16:26:29
(Профил | Изпрати бележка) | | спускам клепачи ) |
]
Re: А спускането на клепачите...
от c_ant на 17.02.2005 @ 16:34:24
(Профил | Изпрати бележка) | | не, щот' да не ми осветиш очите ;) |
]
]
Re: А спускането на клепачите...
от c_ant на 17.02.2005 @ 16:58:16
(Профил | Изпрати бележка) | | нещо не ги обичам маските...) |
]
Re: А спускането на клепачите...
от Marta (marta@all.bg) на 17.02.2005 @ 17:01:32
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | | Нито пък аз, това си беше майтап, асоциация с електроженна маска срещу създаден от самия заварчик блясък, защото аз не съм ослепително бляскава. |
]
Re: А спускането на клепачите...
от miglena (megira@abv.bg) на 17.02.2005 @ 16:14:19
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | Великолепна "версия" на "синдрома на щрауса"!
Пламтящи очи - и в стиха и твоите!!
Този път от мен поздравителни
целуфффкиии! :))) & {{{}}} |
]
Re: А спускането на клепачите...
от dafna на 17.02.2005 @ 20:05:10
(Профил | Изпрати бележка) |
чудесен образ, Марти, за хълма като две затворени очи.Богато пространствено мислене и силна метафорика!
Поздрави! |
]
Re: А спускането на клепачите...
от Merian на 17.02.2005 @ 13:56:20
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg | не е решение, Марта....чувствителна струнка си ти....и стиха е много,много хубав...
браво ти и поздрави! |
Re: А спускането на клепачите...
от Marta (marta@all.bg) на 17.02.2005 @ 14:02:13
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | тъкмо си виках- що ли не запретих коментарите към текста, тъй и тъй никой нищо не казва, ама за мен коментарите са си най- хубавото в този сайт, обмена на стихове и мисли, на близост...припознавам се в толкова неща, които съм чела тук... Няма да е случайно, че сме попаднали заедно в Хоремага ;)
Поздрави, Мер |
]
Re: А спускането на клепачите...
от Dimi (d_filyova@abv.bg) на 17.02.2005 @ 14:09:19
(Профил | Изпрати бележка) | | Много хубаво си го казала в целия стих това не-решение. Поздравявам те за тази тема и за това, че си успяла да видиш болката на онези, които стискат очи! |
Re: А спускането на клепачите...
от Marta (marta@all.bg) на 17.02.2005 @ 14:11:53
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | От време на време, Дими, ми се налага и аз да ги затварям. Не се гордея с това, но компромисите са доста съществен момент от оцеляването ми през годините.
Близко ми е това "спускане", отвътре. |
]
Re: А спускането на клепачите...
от to4ica на 17.02.2005 @ 14:32:32
(Профил | Изпрати бележка) | Толкова е трудно да се измъкнеш от изкушението притваряне... или полупритваряне и само временно, защото просто се налага, защото е така дошло. Хубав стих, ококорена Марто:)
А началото си е само по себе си стих - прекрасен. |
]
Re: А спускането на клепачите...
от ende (happystreet@mail.bg) на 17.02.2005 @ 14:39:03
(Профил | Изпрати бележка) | Спускането, вярвам, на клепачите,
не е решение.
Не е решение.
Радвам се, че ТИ си винаги с широко отворени очи.... или всъщност с широко отворено СЪРЦЕ! |
]
Re: А спускането на клепачите...
от ende (happystreet@mail.bg) на 17.02.2005 @ 15:48:48
(Профил | Изпрати бележка) | | :))))))))) моля! |
]
Re: А спускането на клепачите...
от Anton_Fotev на 18.02.2005 @ 15:29:31
(Профил | Изпрати бележка) | Всяка сутрин
пресрещам
с надежда и ярост
на Небето юмрука пламтящ.
Ето го Слънцето-
окъпано в огън,
подава клепач,
над хоризонта на утрото.
И приижда Денят
право в моите зеници.
Възкипява право в моите вени
първият лъч светлина.
Ала всеко посрещнато утро
е повторена грешка.
Всеки опит за святост свършва така:
- На тъмата потайната свита
в мойта сянка любовно се сгушва.
Точно там-
в мойта сянка,
родена
от първия лъч на Деня. |
]
Re: А спускането на клепачите...
от Anton_Fotev на 18.02.2005 @ 21:06:24
(Профил | Изпрати бележка) | Викай ми , Тонка.
Черно Слънце ... много са сложни взаимоотношенията ми с тази част от мен.
Радвам се, че приемаш моя отклик на творбата ти.
|
]
]
Re: А спускането на клепачите...
от Anton_Fotev на 19.02.2005 @ 06:07:14
(Профил | Изпрати бележка) | Аз също.
Даже не става въпрос за радост, а за необходимост. |
]
Re: А спускането на клепачите...
от Marta (marta@all.bg) на 19.02.2005 @ 06:36:04
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | | Или се появява или не се появява стих, след четенето на нечие творение, аз и да се напъвам не мога да родя нищо понякога. Затова се радвам, когато ме провокира някое стихотворение, от самосебе си става. |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 589
ХуЛитери: 5
Всичко: 594
Онлайн сега:
