Дали не се уморих да те търся?!
Очите ми изтекоха да се взирам в тълпата. Устните ми...напукани...спряха да шепнат името ти. Всичко наоколо придоби сиви отенъци...В музиката не чувам мелодия...В лицата на хората виждам безразличие...
Няма ги птиците...отлетели са без да разбера.
Мечтите ми някак се размазаха в съзнанието...Белият сняг се превърна в кал.
Всичко около мен е пепел от цигара, а димът й ме задушава...
Мрачно! Безпътно! Бездушно! Уморено!
Дано е лош сън!....