Любовта е скитница. Пристига неочаквано. Точно в мига, в който се чудиш има ли я изобщо.
Без да пита заема стария люлеещ се стол край камината. Разпуска косите си край огъня, за да ги изсуши от някакъв отминал ноемврийски дъжд. И не ти остава друго, освен да й сипеш чаша червено вино. Бургундско например. Стига да имаш. Разбира се, можеш да приготвиш и билков чай. Топлината му сгрява гърлото. Отпуска го, за да могат да излязат думи. А и ухае чудесно. Този невероятен букет от еньовче, кантарион, равнец и мащерка! С лека нагарчаща жилка от стръкчето подъбиче. Ухае на диво, на свобода. На бездънно нощно небе, на милиарди звезди, на хор от щурци.
Любовта отпива бавно, с наслада. Отмята косите си на една страна и те поглежда изпод дългите си мокри мигли. Не можеш да откъснеш очите си от нейните. Искрици хумор блестят в тях. Мъдрост. И нежност, от която ти става топло на цялото тяло. Гледате се сякаш цяла вечност. Запомняте се, за да остане усещането за разпознаване. А после тя се усмихва. В началото свенливо. Като отражение на собствената ти усмивка. После - все по-смело. Докато внезапно тишината в стаята се разчупва от бистри късове споделен смях. Смееш се, защото виждаш. Но най-вече - защото можеш.
Кадър. Ти държиш лицето й в дъжда. Говориш някакви безсмислици. Че не можеш без нея. Че тя е твоя живот. Кадър. Грее слънце. Тревата е нова. Светът е зелен. Береш диви цветя и ги поднасяш с неуверена, по младежки чиста, усмивка на своята Любов. Кадър. Ти, море, небе. А тя е на брега. Застанала до някакъв разлюлян от вятъра самотен магарешки бодил, ти маха радостно с ръце. Кадър. Изкачваш стръмната пътека към върха. Красиво е, ала безводно. Даваш й своята бутилка с вода и гледаш как пие жадно, докрай. Кадър. Бурята люлее гората. Стоиш до прозореца, обгърнал с ръце раменете си. Взираш се през дъждовната пелена. И се ослушваш. В тези безкрайни мигове ти се иска да чуеш хлопването на входната врата. Иска ти се повече от всичко на света да се случи. Кадър. Стои в рамката на вратата. Светлината зад нея очертава контурите й както молив очертава думите. Извивките прозират. Нежни. Грациозни. Гъвкави. Силни. Аромат на билков чай. В сумрака червените въглени от камината са сърцевина.
Дааааа! Любовта определено е скитница!