автор: Mojsei

На една поляна малка
Лиса почна свада жалка -
тя от селото едвам избяга,
а сега на припек се протяга
и похапва сладко от къпина-
слага в устата по дузина.
- Аз къпино, ти помагам
и кожуха на бодлите ти излагам,
а пък ти ме нараняваш
и дори ме обвиняваш,
че съм ти клиентка вечна...
ах, каква си безсърдечна?!
Тичах аз през сто огради,
но не сетих твоите наслади-
като тез къпини сладки,
но и клоните ти трябва да са гладки.
- Ах, Лисано, вятърът е прав,
че си твар с особен нрав-
правя те да бъдеш волна,
а пък ти си недоволна?!