автор: glishev

Просто част от моите си щуротии. Посвещава се на светлата памет на Кънчо Берберина

1. Из Биографията на Олвег, Крал на Тюленовия бряг, написана от Юлве Грамотния.
В годината 567 от Заселването на Херинговия фиорд (Herringsfjordur) Олвег Торсте стана Крал на Тюленовия бряг. С оръжие в ръка той си бе осигурил верността на дотогава непокорните вождове из мразовитите долини на Севера. Копитата на конниците му бяха разтърсили страната от Елови лес на запад до Сивото море на изток. Платната на неговите кораби будеха ужас в сърцата на рибари и селяни, че и на по-храбри люде. Плащът му беше червен като брадата му, а знамената му - черни като преситената му от кръв душа. Злато течеше между дланите му и кръв капеше от лезвието на неговия меч. Приятелите изтръпваха, когато чуеха, че идва да ги посети, а врагове нямаше, защото се бе погрижил за това. Но за краля не може да се каже, че е бил безмислено жесток. Донякъде той дори покровителстваше учените и книжовниците. Ето - когато научи, че в свитата му съм пропълзял аз, жалкият драскач Юлве, мъдрият владетел просто вдигна рамене и ме остави жив, за което ще пазя топъл спомен, докато имам поне малко ум в главата.



2. Из Житието на господаря Гайр-ап-Сим, император на Петракида и Амхар

Третото, което хората забелязваха у императора, беше високият му ръст. Той не беше просто едър. Когато се изправеше на трона си, за да приветства чужди протеници, извисяваше се като колона от пентеликонски мрамор. Надвисваше над теб и човек започваше да се снишава като виновно дете. Посланици забравяха внимателно подготвените си речи, оплитаха пръстите си в многобройните висящи печати на акредитивните си писма. Ефектът беше малко като при кобра, разперила качулката си над вцепенено полско зверче.

Второто, което правеше впечатление у стария властелин, бе, че е прегърбен. Седнал на своя посребрен престол, той сякаш криеше глава в яката на мантията си; може би короната му тежеше? Виждайки един свит от тревоги старец, допуснатите на аудиенция често правеха грешката да отправят към него дръзки слова. Обикновено веднага след това императорът се изправяше, за да поздрави своите гости.

Първото, което виждаха у него, бе благото му лице. Нямаше човек, който да влезе в Двореца със зла умисъл към един очевидно добродушен и бащински настроен монарх. Дори след като си тръгнеха, разтърсени от надвесването на властелина над главите им, хората отдаваха трепета си на естественото страхопочитание към главата на древно и могъщо царство и все така повтаряха колко внимателен и спокоен мъж е той.

Никой не обръщаше внимание на неговите студени очи.



3. Похвала за всеблагия и велик Аттарем, по волята на Безсмъртните Крал на Амвирион и на всички острови

С какво да започна, о, украшение на царското достойнство? Коя възхвала би била достатъчна, за да изрази неосквернимото твое величие? Наистина са неизброими деянията ти и силна е твоята десница; ти си единственият господар на безкрайната морска шир, подчиняват ти се морските вълци, заради непримиримостта ти се успокоиха талазите. Ти надви пиратските флотилии, господарю, и сякаш самото Небе се зарадва на победата ти и престана да праща бури и опустошитени вълни срещу твоите брегове и твоите кораби. И не само сила обладаваш, всевластни кралю, ала и справедливост блика из устните ти: когато безбожните граждани на Кариндия вдигнаха нечестива ръка срещу твоята власт - уж заради непосилните данъци, а всъщност тласкани от безумие - ти не просто превзе града. Някои продумаха за милост пред свещения слух на Твое Величество. Но ти по божествено вдъхновение отвърна, че да се предадат на наказание предатели, е човешки дълг, а да се помилват - престъпление; и тогава хиляди нечестивци намериха заслужения си край за радост и удивление на всички, които се прекланяме пред мъдростта ти. Бъди честит, несравними кралю! Дълги години царувай над морските народи!


Маратиански хроники V