автор: esme

Преди съвсем да се затвори книгата
без никакви следи на заточение,
ще дебнем двама
в оловносинята фантазия,
ти някъде замлъкнал
пред забраните,
а ,аз във времето
последвало,

щом нещото е
тук и там,
а после е
поникнало прорязано
далече зад чернилката
под стъпките и смислите ,
че всичко е излишно
и повече дори,
ще се смалим
до първородни рани,
почти на изхода

от себе си.