пристъпям
в утробата на планината
по нежните
пътеки -
кръвоносни съдове…
по леопардовата кожа
над главата ми
избиват
капки глина
а мъката на много векове
през капилярите
изтича
и се дипли
на каменни драперии
вървя
в утробата на планината
докосвам
милиарди гигабайта
информация
кодирана
на дъното
на езерцето вляво
изписана
по пясъка отсреща
и архивирана
в онези малки перли…
надявам се
със моя нежен дъх
дантелено
провесен по стените
да помоля:
земята плаче
с мраморни сълзи
не бива
да ги чупите
за спомен