автор: paisa

(Из цикъла Мунчова поезия)

Отминаха отдавна вече, дами, господа,
пълните със радостна надежда времена,
на вярата завинаги изчерпаха се дните,
че скоро всички ще живеем по-честити.

Че верно, много патихме, но ето - на,
в тунела тъмен сякаш има светлина...
Сега, остана ни единствено в замяна,
отчаяно да викнем: "Вашта мама!"

Вашта мама, за голямата сполука,
дето още търсим я в на кофите боклука.
Вашта мама, дето "Времето е наше!",
а облагите за вас са, а и лъжите - ваши.

Вашта мама, нагли царски депутати,
първом мислещи за своите заплати.
Вашта мама, правници, обсебили закона,
всички ни принесохте във жертва на Мамона.

Вашта мама, министерски макрорезултатна,
чухме, че сте обеднели и ви псуваме безплатно.
Вашта мама - вашта, властници жестоки,
не сме ви ние роби, нито сме ви стоки.

Бизнесът недоказуем, онзи - с наркотика,
за вас, държавниците - частна политика,
в безредието, ред държите там юнашки,
подкрепяни от наркодилъри с фуражки.

Осиротелите безпомощни момичета, момчета,
май пак развалят разходната норма на бюджета,
не влизат хич в икономическата рамка,
не исках, но устата ревна: "Вашта мамка!".

Не влизат още лудите и болните от рак,
не влизат старите, да можехте изтреби ги до крак!
Работодатели са типове полуграмотни,
способните пред тях пелтечат - унизени, безработни.

Бащите, майките на тежкоболните деца,
не виждат в погледа ви стъклен ни една сълза,
пари, чедата да живеят, в таз държава няма,
ах, вашта мама, вашта мама!!!

Предизборно загрижени при тях идете,
бонбонче подарете, а после - тъпанете, тъпанете,
имената ви да чуят всички, като във реклама,
душици долни - вашта мама!

След туй скочете в лъскавите си коли,
полирани със детска кръв, с родителски сълзи,
усмихвайте се на коктейла, със душа изпрана,
да можех само да ви пипна, вашта мама!

След време речи ще държите на народа,
колко тежък бил на прехода периода,
как всички носили сме бремето на дните...
Но ние носехме скръбта, а вие носехте парите.

Приключвам вече, стана неприлично, напомнящо на TV XXL,
нецензурно, порнографично ( дори направих се на смел ),
скандално, неизтънчено и диво - скучна ежедневна драма,
с която много искате да свикнем, нали, а, вашта мама?

P.S.
Изроди презрени, извадихте голям късмет,
защо ли, ех, защо не съм роден поет,
тогава да разбъркам аз помийната ви яма...
Друго не остана, другото го знайте - вашта мама!