автор: ringo

Осъзнах го с изгаряща болка във мене -
колкото ланшния сняг съм ти нужен!
Протестира сърцето, душата ми стене -
от днес ще сме с тебе далечни и чужди...

Ти захвърли във тръните всичко прекрасно,
зачерта лесно мечтите красиви.
Изведнъж се отрече от думите... Ясно -
блъф е било че с мен си щастлива!...

Затова и самичък изкачвам нататък
пътя стръмен към мойта Голгота!
И се моля дано този път да е кратък -
да издържа до последната кота!...

И когато на кръста бъда разпънат,
прикован не със пирони, а с думи,
ти пред мен застани и преди да разсъмне,
наречи любовта ни безумие!...

С наранено сърце ще помоля: "Прости й,
Боже Господи!... Дай ми грехът й!...
Твоят поглед от мене спокойно ти скрий и
продължи си - безгрешна - по пътя!...