автор: Patrizzia

В задимѐната кръчма, край чашките
сто мравуняци гневни кипят.
Преклонѐни – главите, юнашките,
алкохолът – съветник и брат.

Носи бързо кръчмарят бокалите,
помни кръчмата всеки глупак.
За величие, българи жалите,
с помътнените мозъци пак.

И в душите се трупат камарите,
канарѝ до тъй дребен чакъл.
Господа – заменили другарите,
днес ви водят и дават акъл.

Отворете очите – пияните,
пропаст крие високият рид,
ако сляпо покорни останете –
нито жив ще остане, ни сит.

Поразсейте мъглата от речите,
и ще видите утрето щом,
силни смогнете днес да попречите,
да ви вземат родина и дом.

Докога ще изтрива нозете си,
всеки минал, под път и над път,
поне малкото гордост пазете си,
за децата, които растат!

В тази кръчма кръчмари са демони,
те приспиват ви с па̀ри и дим,
не остане ли нищо за вземане,
дружно в ада след тях ще вървим.