автор: Albatros

... като че ли от изгрева дошли – със залеза от мен ще си отидат
девойчиците с вейнати поли, по-мекички от лен и микрофибър,
един ужасен варненски сархош, нонстоп – от понеделник до неделя,
ще си ги мисля в пролетната нощ, додето зъзна в своята постеля,
ще ги обичам все тъй див и млад! – поел след тях във тихия следобед,

и ще ги диря в стихналия град – момичета, дошли ми с шепа обич,
без тях дори и водката "Smirnoff" направо ми се чини безполезна –
о, колко бързо всякоя Любов забравя се! – и сякаш хълта в бездна,
потънал в пустош, тръни и бодли, аз ще се моля – в идните Вселени
дано в Безкрая Господ ги крили с най-бялата Любов! – на стих от мене.