автор: Albatros

... от книгите, които подредих – защо ли? – на световната лавица,
едва ли ще остане някой стих, в това се крие смешното на вица –
без жалост сякох не една гора! – да я превърна в тонове хартия,
е, и какво? – безмълвен ще умра, преди вода от извора да пия,
със моето римувано "Здравей!" нима реших световните въпроси,

или нахраних в ямб или хорей човечеца пред храма, който проси? –
невям не бях Човек от светлина, и под Луната – тънка като мигла,
съборих ли проклетата стена? – която между хората се вдигна? –
и кой бях аз? – наистина не знам, и във това е смешното на вица.
А който иска, да ме търси там! – във книга на световната лавица.