автор: Albatros

... моят учител по рисуване в основното училище „Св. Климент Охридски” беше дребен, млад, русоляв, къдрокос, синеок, винаги усмихнат човек, когото ние – хлапетата от Седми „А” клас, адски много обичахме.
Казваше се „Другаря Иванов”, защото годината беше 1969-а, когато дори училището не беше "Свети Климент", а просто "Климент", всички бяхме другари, и никой от нас, а, предполагам, че и от колегите му в учителската стая, не знаеха, че зад това простичко „Другаря Иванов” вече се беше скрил един прекрасен Божи дар, който много скоро щеше да превърне нашия любим учител Иван Иванов в един от добрите български художници-графици.

Караше ни да си купим предния ден по един чер молив „Б-2” и ни водеше с блокчетата за рисуване в Морската градина на Варна, която е само на един хвърлей детски вик от любимото училище, смъквахме се край него по пейките, където той искаше да нарисуваме Обсерваторията, Малкото казино, Дяволското мостче, някое криво дърво или стъпалата към Централния плаж.

Усещах как внимателно приближава зад гърба на всекиго от нас, привежда се над детските ни рисунки, разглежда ги, състедоточен, мълчаливо усмихнат, или просто протяга ръка, хваща несръчната ми ръка – и я задвижва в „правилната” посока по рисунъка.

Няма да скрия, никога не ме похвали, дори веднъж в голямото междучасие ми рече: – А бе, Валерка, ти едно кебапче не можеш да нарисуваш, някой ден ще умреш от глад! – и двамата се заливахме от смях. На следващия ден занесох в малкия му училищен кабинет три кебапчета с две хлебчета от тогавашната, култова за времето си, сладкарница „Малина”, а той ми каза: – Затвори вратата! – и извади две бири.
Тогава за първи път в живота си пих бира – и до ден днешен не съм спрял.
Помня с колко тъга в погледа, додето ме изпращаше, ми каза: – Да знаеш, Валерка, спреш ли да виждаш във Варна художници да рисуват по улиците, на плажа или в Морската градина, тогава вече всичко ще е свършено!

Сетне аз изчезнах нанейде, той също – по неведомите пътища на Изкуството. Оттогава се минаха 50 години.

Художник от мене не излезе. Но след Иван Иванов жив художник, да рисува в Морската градина на Варна, не видях.

Благодаря за урока ти, Учителю!