автор: LeoBedrosian

„Крайно време е да премахнем войната, преди тя да е премахнала самите нас.“ Папа Франциск.

Ето тук не съм съгласен с Папата. Думите на светия отец са едно добро, бих казал чудесно пожелание. Но само едно чудесно и утопично пожелание.
Можеш ли да отучиш вълка да убива? Или да внушиш на нилския крокодил, че разкъсването на попаднала в реката антилопа е едно ужасно и недобронамерено действие. Те, хищниците просто се хранят, макар да ни изглеждат жестоки и несправедливи. Храната на човек е кръвта на съперника му и на това ни учи цялата досегашна история. И ако в някои общества да унищожиш бизнеса на конкурента ти, да му вземеш хляба и да го принудиш да работи за теб, давайки му жалки огризки, то в други не разсъждават и не действат така. Там противника го репресират, заточават или го поръсват с Новичок. Целта винаги е една – да подчиниш другия на твоята воля, да го унижиш, за да не помисли вече да ти се противопоставя или в крайна сметка да го унищожиш.

Кое е по-хуманното действие? Кой е по-жаловит и справедлив, вълкът ли, който удушава овцата, или капиталиста, който изтощава до смърт работника? А може би най-хуманен е новопрокламирания ред на сляп и безразсъден Консумизъм, който ти позволява да се докопаш до морковчето, след което ти изважда лайното му, но без клизма и с него наторява нови морковчета.

Но да се върнем към основната теза. Може ли да бъде премахната агресията? Да бъде обуздана омразата, да бъде преодоляна злостта и яростта, реваншизма и желанието за мъст, дори тези действия да са били продиктувани от някоя отсрещна несправедливост? Кое дефинира едно действие, като законна надпревара за предимства и облаги и кое го поставя в графата на забраненото и престъпното? Коя е най-справедливата ценностна система, която трябва да тържествува в глобалния свят и кой трябва да я защитава?

Папата би дал ясна дефиниция – обичайте Бог и себеподобния си. Прощавайте му и той ще ви прости. Помагайте му и той ще ви помогне. Подкрепете немощта му и вие ще бъдете подкрепени, когато му дойде времето. Колко красиви и трудно изпълними са тези думи. А аз бих ги определил и като неосъществими. Ерата на Водолея е една химера и човек трябва час по-скоро да разбере че тя никога няма да настъпи. И трябва да я разбере за да не попадне неподготвен в ерата на Мамона. А там, при Мамона наставя голямото изяждане на ближния, жестокото му подчинение, Борбата за власт и живот, която така щедро ни се прокламира от Либералния ред, към който се стремим неотклонно.

Папата добре знае, че в тая борба няма невинни и виновни, няма жертви и хищници, няма победители и победени. Едва ли някой ще оцелее. Моята прогноза е такава, че след като победителите се наситят над кървавия пир от своята победа, ще започнат да се самоизяждат един друг.

Последния ли? Той отдавна е умрял!