автор: Skitnica

Редя и пренареждам…
Оживяват вещите в ръцете ми.
Мислите ми тънка прежда,
редят се в спомени изплетени.

Заключил скринът свойта тайна,
пред мен отваря мамеща врата.
Грейват там, шевиците на мама,
събрали слънчевата светлина.
Усещам топлите ръце, добри,
макар отрудени, бродирали с умение.
Червеното в шевицата гори,
живеят цветовете в тихото безвремие.
А в тях е закодиран извор,
на чиста българска душа.
За мен разкрива тайните си скрина.
Притихвам. Магията не искам да руша.

Редя и пренареждам…
Мисли, чувства, спомени…
Държа шевицата и в нея се оглеждам,
че носи тя духът на мойте корени.