автор: JasminJasminA

Не, няма да те гледам, нито ще те виждам.
Купих си очила с лупа и лампи по рамките, задействат се с дърпане на въженце. Светвам, гледам в чинията си със салата. Бляскаво и цветно е, мога да видя и чушките и доматите, лука и даже магданоза, пъпчиците по краставицата, постоянно пребиваващи са в пубертета.
Забравяш ме.
Маслини; от турските, мазни и лъскави, черни, солени като лято и море. Овче сирене; бяло, наронено, ароматно и без шупли, румънско. Оцет; балсамов от гроздов сорт „Требиано“ отлежал с години в бъчви, изпарен през хигроскопична марля на тъмно и ароматен с цвят на кока кола. Морска сол от солница на слънце и средиземно море.
Или ме прибираш в чекмеджето отляво. Дървено и с ръждясал обков, казваш, че е сърцето ти. Препълнен си с мебели и обитатели. Пренаселено и тясно е по квадратура.
Ароматен, топъл, бял хляб от селската фурна с твърда и хрупкава златна пшеничена коричка. Зехтин, тъмно зелен и от пет литрова тенекия с надпис на гръцки. Отчупвам залък от крайче хляб и с пръсти го топвам в салатата, загребвам парче домат, магданоз, лук и резенче люта чушка. Преглъщам слюнка и отварям уста.
Самотно ми е без теб. Чукам по сърцето ти. Викам.
Не слушаш, не чуваш. Започнало е национално преброяване с плащане в натура или пари през август.