автор: lirik1

В сънищата цветни на старият Идалго
с писъците на умиращи звезди
се крият Ангелите паднали
изгонени от Рая

Изплуват сенките на уморении бедуини
в пустини без Оазис без камили
Вият опашки гущерите сиви
в пясъчни вълни

Камък претълкулнал се по стръмен рид
е галопиращ кон развява грива
Океански гребени шептят
време в раковина

И ехото заглъхва в пясъчен часовник
Пукота на съчки в хладната гора
в разкъсания здрач парцален
погалва силуети

Старият и уморен Идалго е без дом и ласка
И светят сребърници на Суетата нечовешка

От брега...