автор: YOTOVAVA

Аз всичко вече ви разказах
и песните си ви изпях –
за радост, обич и омраза,
за прошка, истина и грях.

Сега остава ми покоят –
когато вечерта хладни,
да слушам как шепти прибоят
с неукротимите вълни,

как чайките с провлачен писък
изпращат летния сезон.
Скъсих отдавна оня списък –
с химери и мечти – милион.

Оставих три – непостижими,
да кажа сбогом – без тъга,
на недодяланите рими,
с които плетох ви дъга.

До днес не вярвам на физици,
че светлината е поток
от мъртви, войнстващи частици
и няма нищо общо с Бог.

И ако може – да избягам
в лагуна от коралов риф
и да живеем само двама.
Обичал ли си – бил си жив.