автор: lirik1

Аз видях я Луната в червено
и днес небето се сърди и кима в зелено
а синият ден вали маргарит над Черно море
/до тук е добре/

Но от кея със скъсани котви
потеглям и в розова нощ понесъл съм
на гръб едрите дупки на мрежите
и колко още безсънни луни

После…
после аз ще се върна Приятелю
и мокрите свои тревоги на чашка
ще споделяме до утре на „ти”

Слънцето пак пожълти моята тиха мансарда
и какво съм събрал досега:
огънати медни монети криви пирони рапани
лимки и тук там думи добри
----
аз още не виждам добре
и от себе си нищо не искам
освен моето море да тупти с прибоя
да говори соления вкус на кръвта
да ме стрелят запалени
стрелите с отрова
а аз да вървя да вървя
и сляп и гол както дошъл съм
от очите ми вместо сълзИ
да капят да капят
да капят
бисерни перли
…
Ох песъчинка ми влезе в окото