Взаимно отблъскване.
Завършилите в чужбина желаят бързо да пресъздадат успешния модел, на който са свидетели в западните държави. Дори при бегъл досег с българските политици и народ им става ясно, че това към момента е невъзможно.
Българският народ и политици са мнителни към завършилите в чужбина. „Чужденците” често дразнят с наставнически тон. Думите им „ама еди къде си е така, а пък тук в България не е” засягат местните. Идеалистичните им представи, добити в общества с вековни традиции в изграждането на демокрация, са неприложими за моментното състояние на много сектори.
Мой добър познат, завършил в развита западна държава, работещ за една от най-добрите компании в неговата сфера, реши да се завърне. Получи назначение на висока политическа позиция. Първо опита да оптимизира сектора, за който работи – договори, държавни поръчки, наеми, възможности за развитие. На всяко негово предложение за подобрения получаваше обяснение защо те са невъзможни (най-често заради нарушаване на схема за облагодетелстване на определени кръгове). След шест месеца приятелят ми си замина обратно в чужбина.
Самият аз съм завършил международна политика и икономика и европейска публична администрация. Имам опит във водещи световни институции. Мислил съм да пробвам в политиката. Смятам, че имам добър шанс да създам партия и да вляза в парламента (намирам изборите в България за относително честни; да, гласове се купуват, но в повечето случаи на хора, на които им е все тая кой ще влезе в парламента). Това, което ме тревожи е после.
Първо, преговори със сегашните политически партии биха довели до значителни първоначални компромиси в моралната ми позиция. Второ, при абсолютно невероятния сценарий да спечеля достатъчно гласове и да управлявам самостоятелно, се натъквам на немалки практически пречки. Целият бизнес в България в момента се крепи на йерархични връзки с управляващите. С какво мога да ги заместя? Със своята честност? Кой български бизнесмен иска да инвестира милиони, за да участва в честно съревнование? Никой. Всички предпочитат да си разделят държавата на сектори и да монополизират отдадената им феодалия.
Какъв е изходът? Сегашната ситуация. Постепенно сближаване на позициите на „местни” и „чужденци”, което след време да им позволи да управляват заедно. За това обаче се изисква образовано общество, интересуващо се от политика, вярващо, че има избор, който има значение; бизнес с култура на взаимоотношения, допускаща търпимост на конкуренция и спазване на правила и закони. Може би все още сме далече от тази крайна фаза на развитие, но вярвам, че ще я дочакаме.