автор: ole72

Светулката е капка светлина
и мракът се пропуква, щом я види,
просветва мрак в светулчица една,
че свети от любов, не ѝ се свиди.

На лятото в хралупата изгря
и я превърна в светла бална зала,
и който светлината ѝ допря,
усети – черното гори до бяло.

Усети се лъчист, макар и миг,
за малко заприлича на звездите,
светулката му подари език,
език от светлина, в сърцето скрит е.