автор: vlakant

Не искаше да пали лампата. Нещо повече – даже си беше вързал очите. Искаше да и се наслади без да я гледа. Не си върза ръцете, но си наложи да не ги използва. Искаше да я усеща само с уста – да я целува, да я съблича, да я изпива. Някъде в далечината, или по-скоро в дълбочината на обърканата му мисъл се чуваше KISS с „ … in the darkness, so much I wanna do...”. Усмихна се.
Стаята беше пълна с трепет и очакване. Бавно, ама много бавно и много внимателно я изучаваше с устни. Усещаше кадифения допир на розов лист, търсеше аромата и. Играеше си. Захапвайки я нежно, започна да я съблича – да маха лист по лист от своята роза. Правеше го бавно и с огромно желание, сякаш се опияняваше повече от своите действия, отколкото от нея. Възбудата му нарастваше с отделянето на всяко ново листо.
Странно защо, но не успяваше да усети аромата на нейната възбуда, аромата на розата, въпреки че беше достигнал почти до сърцевината на пъпката. Отдаде го на запушения си нос и продължи с играта, която наистина го влудяваше.
Обичаше тази игра и очакваше паденето на последния лист, пълното разкритие, сърцевината на розата. Махайки последния лист, възбудата му достигна до върха – сега щеше да се наслади на пъпката на своята роза! Щеше да има и аромат, винаги имаше.
Последният лист падна по – тежко от очакваното. Пак нямаше аромат. Учуди се. С устни потърси пъпката на розата. Изненада! Намери нещо по – твърдо. Какво беше това? Не си махна превръзката от очите, нито включи ръцете. Продължи изследователската си работа само с устни. Какво е това? Приличаше му на нещо, но в момента не можеше да го определи. Изведнъж разбра – това не беше пъпка, а кочан. Затова го нямаше аромата. Просто тя не беше роза, а зелка.