автор: radi_radev19441944

Навярно милостивата съдба
в безбрежната си щедрост ме приветства.
С фонтаните на плачеща върба
люлее се далечното ми детство.

Удавиха се нощните певци
в сълзата на притихналото вино.
В цигулките на есенни щурци
ридаеше духът на Паганини.

Но има още за щурците шанс
и светлина за цялата вселена.
В мираж от неизгрял протуберанс
сънуват обич всички преродени.

Рисувам път и сенки от крила –
в безкраен път – безкрайна върволица.
В талазите на синята мъгла
прелитаха мигриращите птици.

Магията на твоите очи
понякога ми липсва до полуда.
Но късно е. Сега ми се мълчи
в очакване да стане чудо.