автор: mariq-desislava

Докоснати от безкрая
и от невъзможните дарби на мрака
все още чакаме с незрящото небе
в нас да се смирим.

Умеем да страдаме
с примамливата неизбежност
на изгубено поколение,
да прощаваме,
без да бъдем опростени,
да обичаме сгромолясващо,
без недомлъвки.

За всяка любов се умира.
За всеки живот се възкръсва.

Отвъд е нашето свърталище
и ще заплатим ненужната цена
за собственото си опустошение
с изрезки от бленувано минало,
със спомени от бъдещо живеене.

Придаваме форма на тъгата
и се събуждаме - рядко,
но винаги от другата страна.
Бягството е нашият Бог,
в чиито стъпки горим.