Не искам да ридая Не искам да скърбя
Мълния в небето на другите да бъда
Лястовице бяла тъй не те видях
Ти ела
Демоните си ще обуздая
В съкровената ти ниша ще скрия семе
Ще ти даря мечти и вечна младост
влажни сънища и свободата
Време е
Защо да се стопиш в сълзи
В нежен пулс от музика на Лист и Брамс
В разпилените и невъзможни ноти
Демоните си ще обуздая
И знам
Пред величественият Роял
Ще те очаквам с решението на Съдбата
Бог тогава ще опрости Душата ми
И с воала на анионната мъгла
Ти ела
И отмести ми Тъмнината