автор: yotovava

Няма следващ живот, не разбра ли?
Дните свършват – тук и сега.
Ти си тръгваш. Навярно едва ли
към мен ще извърнеш глава.

И така ме боли, сякаш някой
неочаквано е умрял.
Стихва празен перонът след влака,
за който – уви! – закъсня.

Ти решил ли се беше на всичко?
Как избра най-лесния път?
Знай, че само веднъж се обича –
безпричинно, даже до смърт.