Може би защото те обичам,
утрото поглъща тъмнината,
синкавите сенки се стопяват
и ражда цвят развързаният вятър.
Може би защото те обичам,
пробягва път през дивите пустини,
чертае светлина под необята
и ляга пред нозете ми изстинали.
Може би защото те обичам,
забравата пред портите се спира,
наръсва с прошка сън и прашно минало,
отдъхва в скута ми и си отива.
Може би защото те обичам,
листата шушнат приказки и притчи,
в стогласа мъдрост думите се стичат,
прошепвайки: Обичай го! Обичай!