автор: apostola

Спокоен пристан, дето да ме чакаш.
Разцъфтяло през пролетта кокиче.
И вечер в тъмното да ме причакаш...
Да бъдеш най- доброто ми момиче.

Да ме посрещаш с мирис на канела.
Да имаш глас със звук на мандолина.
Душата ми с любов да си отнела.
Да имаш сладостта и на малина.

За мене, мила, сълзи да не сдържаш,
когато сме във време разделени.
И на любов ти дълго да издържаш,
и грижите да бъдат споделени.