автор: Mitko19

На Благовец е благо да се пие,
на Благовец е блага любовта.
На тоя ден по-благи сме и ние
и някак благ изглежда ни света.

Почистваме дворо̀ве и градини,
събираме боклуци и листа,
а щом напрегнатият ден отмине,
горят ги с радост старци и деца.

С тояги удряме по тенекии
и бягат змии и гущери от нас.
Доволни в къщи връщаме се ние,
жадуващи любов в среднощен час.

Заспиваме щастливо уморени
в прегръдката на своята жена,
мечтаейки от обич окрилени,
че вече винаги ще е така.

Нощта минава, утро се задава,
събужда ни внезапна хладина.
И сякаш вътре в нас промяна става –
завръщат се там гущер и змия.