автор: zaltia

Бавно плуват думите,
по белите ми листи...
Капят върху тях сълзите,
тъжни капки чисти.

Хартията попива жадно,
парещата им тъга...
Написано става странно,
с куп мастилени петна.

Листите виновно мачкам,
и изстрелвам ги към коша...
Чашата доливам и започвам,
ново стихче да ти пиша.