автор: yotovava

Не знам защо във Фейса ме спохождат
самотните мъже на този свят.
Предлагат ми приятелство – тревожни
дали поканата ще потвърдя.

Мъже, които крачат във неласкав,
суров и тъжен, битов кръговрат.
Те – случва се – и стихчета да драскат,
дори – да бъдат мили на квадрат.

Застинали зад своите лаптопи,
забравили за глупавия филм,
навярно чакат някой да потропа
да им запари мащерка с жасмин,

И тънък аромат на лавандула,
на момина сълза и бергамот
да плъзне по небръснатата скула
с надеждата да бъде до живот.

А моят спи – не си говорим вече,
прегърнал чашата си с алкохол.
И гледаме се често отдалече,
прибрали флаг в притихналия хол.

Навярно някой ден ще се разкъса
пространството, което ме души,
и ще побъбрим с някого до късно –
с опразнени от чакане души.

Дали такова бягство е красиво –
по-вихрено от сетен валс на бал?
Пред дулото димящо се отива,
забравиш ли, че вече си живял.