Има една порода жени,
свикнали да са тура,
когато всеки хвърля ези.
Свикнали да нямат сърца-
така уж по-малко боли,
че не са били просто "жена"
в нечии жадни очи.
Свикнали на невнимание,
стоят на всяка маса сами.
Не са били завоевание.
Не, вече нямат сълзи.
В очите имат само тъга,
наричайки себе си жалки,
негодни да бъдат просто „жена”.
Сред всички породи най-опасни
са тези, непознаващи любовта.