автор: starchev

Лилаво слънце пръска със фуния
светлобели и невидими лъчи.
И жълточерен дъжд ръми, не спира.
Розов вятър се усмихва и мълчи.

Резедава къща с прозорче сиво,
пуска през комин - наклонен и в пембе -
едно хвърчило ярко, белокрило,
устремено до небе - килим зелен.

Дърво, листенца и деца безгрижни
плуват във мастилена, оранж река.
И корабче забързано и книжно,
пуска дим до осмоцветната дъга.

Тая шантава на цвят палитра,
мойте сънища безцветни украси.
И в будни нощи тихо ме приспива,
детската рисунка що ме впечатли.