автор: Mojsei

Дори и да не е истина, всички в Сайта вече знаят кой тук е Магьосникът. Но това е без значение. По-важното е да установим защо Методиус ме буди?Може би иска пак да ми цензорира някакъв материал?
А да, иска да ни каже, че "принципът на познанието няма нищо общо с истината". Чакай бе братче! С това изказване ти направо ставаш Магьосник и няма нужда веднага пак да твърдиш, че не си Магьосник. Искаш изведнъж да объркаш останалите дяволи в Сайта. Е, малко ще те поспра, за да се разберем за прилагането на магьосническите мурафети.
Принципът, като резултат на познанието и факт на съзнаниието, си е чиста истина, но виж, като предпоставка на познанието, вече нещата се променят и не можем да твърдим това, защото динамиката става друга... Но тук наистина не си Дявол, защото изказваш много твърди и едностранчиви твърдения. Например "критериално съответствие". Когато се разкрие съответствието, то започва да функционира познавателно и следователно истинно, т.е. и критериално.
Разглеждането на истината само обективно, се превръща в логическо противоречие, когато я сочиш като "субект-обектно съотнасяне". Виж, това вече е тарикатско, защото никой не може да ти каже "копче", но ти не допускаш, че тук може да попаднеш на някой Магьосник, който да усложни живота ти.
Ах, според теб, субект-обектното съотнасяне е разцепление, докато нещата стоят точно обратно - става въпрос за тъждество, но ти нищо не казваш по въпроса.
Нещата се изясняват, когато гръмко обявяваш, че битиието е равно на мислене, а в действителност с категорията "битие" се обозначава всичко друго само не и мисленето. Но чакай, ти си от старата школа Магьосници, които даже ХуЛиАн, дон ХуАн и Карлос Кастанеда отрекоха като прости тарикати.
Според теб "рефлективно светът е категориален". Но чакай! Ние се намираме в света на саморефлективното ако искаме да пробутаме на онемялата публика това есе за философско. А в сферата на саморефлексията чрез всяко съждение ще трябва да следваш възловата линия на мерите, използвайки категориите "единство", "тъждество" и "различие". Това е новата прагматична школа, която бушува в "ХуЛиТе" на екзистенциално равнище, но ти не хаеш и жонглираш пред публиката със старите тарикатски номера, а с тях никаква нова литература няма да можем да създадем.
Ти казваш на света да бъде категориален, но той не хае и за едното чудо ще си загине като практически, без ти да разбереш това. Но тук става въпрос за единен процес с различни страни, което ти много добре, т.е. по магьоснически премълчаваш.
Но с твърдението, че "гносеологията е онтологично насаждане", ти печелиш моите симпатии и аз те предлагам за степента "Малък Дявол", а с твърдението, че "познанието е подлъгване", равно на истината, ти преставаш да разбираш какво говориш, което те прави кандидат за степента "Голям Дявол".
"Воля", "познание", "съществуване" - тук започва някакво пробляскващо смрачаване, за да ни кажеш, че принципът е априорна даденост. Да, той става предпоставка, след като, преди това, е бил резултат.
Саморефлексията, която ти обозначаваш като "самопонятие", все още няма нищо общо с твоето мислене, а, както забелязвам, есето ти се движи упорито към своя край.
Но, да! Спасен си, братко! Ти сочиш съвсем по магьоснически, че самопознанието "налива съществуването... с динамиката на действителното". Това е! Браво! Спечели ме за фен и те покръствам за "Голям Дявол". Но защо по-горе упорито твърдеше, че не си Дявол. Да, ти си последователен, защото Дяволите могат само да лъжат. А и това си е свещена истина. Е, поне изяснихме, че и ти си Магьосник.