автор: babazlata

Силата да плачеш без очи,
силата да казваш без уста,
силата да даваш без ръка,
да сънуваш без да спиш,
без криле високо да летиш.
Силата с глупака да не спориш,
за полученото зло добро да сториш,
Силата да си, но да не казваш,
силата да можеш без да го показваш,
силата да знаеш, без да го разказваш,
силата да светиш без да изгориш,
силата да пипнеш без да нараниш,
силата да имаш без да нямаш нищо,
силата да нямаш като имаш всичко.
Тя те прави тъй сама,
че говориш само на безкрая,
и намираш само себе си на пътя си накрая.
Себе си, но тъй- голяма, окрилена,
че родена, не родена,
ти запълваш цялата вселена.