автор: ma_gi

Е, от вампирски зъби
може и да ме е страх,
ама пък
вълчи бърлоги
няколко опознах.

Само изглежда сложен
този объркан свят.
В мрака,
безброй възможности
могат да се родят.

И като дойде утро,
а не при кръгла луна,
всички потайни чувства,
мога
да изрека.

И даже, ако душата,
все още топло кърви,
вярвай,
мога да чакам
оня объркан принц,

който
суров и бледен,
в сянката се е скрил,
и неспокойно гледа
слънчевите лъчи...

Сутрините прегръщат
лунните грехове –
цялата твоя същност,
те не делят на две!