автор: prepodobniqt

Като дете с превързани очи
я търся
в игра на сляпа баба.
С кървящото сърце
порязано от думи и раздели,
забравено в кашон
като използвана играчка.
Пожертвано и обгорено
в камини на отминали случайности.
И дъвча въглени от чувства
смлени в прах, угасващи отломки.
А дните ми свирепи
безпризорни кучета са,
огладнели да разкъсат
подхвърлен залък обич.