автор: clemence

Живея в къща без прозорци. (С една врата.) Къщата е стара, тухлена, на хълм. Има едно самотно дърво до нея, с въжена люлка. Студено е.
Меланхолията на времето разголва дървото. Къщата. Всичко. Пред процепите от изронена мазилка се вижда небето. Облаците се движат бързо. Извива се буря. Тъмно е, все по-тъмно. Една крушка виси в средата на стаята. Кабелът й се увива около стара греда. Здрава, дървена греда. Къщата си имаше прозорци, през тях се виждаше зеления хълм, дървото с люлката, хоризонтът, небето. А небето беше синьо, по Бийтълс. Имаше пътека. Пътека, която водеше някъде. Бръмчаха пчели. Сега е тихо, глухо. Подът не скърца. На стената има часовник. Тиктака понякога. И понякога капе чешма. В една стара кошница за мечти съхне хлябът. Живея в къща с една врата. Врата, която води до дърво с въжена люлка. В къщата има здрава греда.