автор: Mariell_Desing

Poem instead of a kiss за рождения ден на прекрасната Драконеса Elsion

Заковани са сълзите ми
върху ложето от бъдещи спомени, любими.
Така и не успях да те докосна
сред витражите от писъци
на мраморното време.
Безсилието ми увисна изкълчено
и се срути пулса ми в безпризорното небе.
Нямам те – сърце на сърцето ми,
само в саркофаг от удавена нежност
мога да плувам.
Обичам те,
но не мога вече да го изрека.
Сърцето ми спря.

Пчелоядите със огнени виражи,
подкастрят за последно лятото,
а аз ще се опитам тихичко да стъкна,
оня огън незагаснал вътре в мен,
опалил мрачините мои непогалени
като целувка на светулка
и ще стъкмявам пак постъпки, стъпки,
и всички други обещани мигове
в едно аморфно тяло за обичане.
Ще чакам всички дъждове да си отидат
обрулили тъгите в малки криви орбити
и да дочуя стъпките ти в петрикора
избухнал след сърдечните ни недомислия.
Защото ние с теб завинаги ще бъдем
протуберансово обречени на гибел
в лемниската на невъзможната любов...

https://www.youtube.com/watch?v=2BsaxKucapY