|
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
"Летният корен на есенното тяло" | Вход | 20 коментара (44 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Летният корен на есенното тяло от flagumdei (Flagumdei@abv.bg) на 03.06.2018 @ 21:20:50 (Профил | Изпрати бележка) | Хубаво е да се разходи човек из твоите пространства и да си одере кожата в думите ти. Хубаво е да има хора, които чувстват така, като теб. Успокоително е някак. |
Re: Летният корен на есенното тяло от 4erGologan на 28.09.2017 @ 09:10:15 (Профил | Изпрати бележка) | Поздрав! |
Re: Летният корен на есенното тяло от kameja на 22.09.2017 @ 12:48:18 (Профил | Изпрати бележка) | Драконова страст, драконов огън, драконче си и ти, Деси! Възхищавам се на огнените натури като теб.
|
Re: Летният корен на есенното тяло от libra на 09.09.2017 @ 00:16:15 (Профил | Изпрати бележка) | аз бих махнала това 'тя каза' в началото, иначе се е получило хубаво стихотворение :)
:) |
Re: Летният корен на есенното тяло от mastilo на 30.08.2017 @ 15:18:47 (Профил | Изпрати бележка) | Харесах си думичка от коментара на Marta, залепна като вендуза - неизбежност. Казва всичко, ей така, на щрак.
П. П.
Четейки твоя текст, асоциативната ми памет услужливо и нахално включи музикалните ми синапси на ФСБ - Зимна къща. Поздрави! |
Re: Летният корен на есенното тяло от tearfly на 22.08.2017 @ 10:16:10 (Профил | Изпрати бележка) | Тази есен не е като онази, ортодоксалната, дай контра (на старите велосипеди човек можеше да си удари по една контра :) ), защото, според мен, още ти е време за лято, меланхолична моя, зрееща в мислите...и ще е всичко това, което казваш, някога, но днес, днес си гонещата се с дракони. И, моля, да не ми се противоречи :))) |
Re: Летният корен на есенното тяло от somebody (somebody_s@abv.bg) на 21.08.2017 @ 22:51:35 (Профил | Изпрати бележка) | Ярки чувства са узрели в лятото и сладостта им ще потече като сок по устните. През есента. Есента, през която летният корен ще даде плод, защото прорастването е разрешено и желано в лятното тяло. Силно е Дес, въздействащо! С цялата празнота от липсата и с целия копнеж към полети. Здрасти :)))) |
Re: Летният корен на есенното тяло от zebaitel на 21.08.2017 @ 20:03:26 (Профил | Изпрати бележка) | обичам дракони всякакви, дори под формата на лято...
макар че, повече обичам есенните, които не горят с дъха си, а топлят...
здравей, Царствено дете! |
Re: Летният корен на есенното тяло от kasiana на 21.08.2017 @ 02:45:23 (Профил | Изпрати бележка) | Красива, вълнуваща, оригинална образност,
която ти, Дес, владееш до съвършенство!!!
Поздрави, Прекрасна!!!:) |
Re: Летният корен на есенното тяло от rady на 21.08.2017 @ 00:02:19 (Профил | Изпрати бележка) | Онази посока, все още неоткритата - само се преструваш, че не си я открила... Тя е есенна, тоест посока към есента, нали? Всички се преструваме, че не я забелязваме, но това не значи, че се спасяваме от есента... Красиво си го написала, Дес! |
Re: Летният корен на есенното тяло от shrike на 20.08.2017 @ 16:51:54 (Профил | Изпрати бележка) | Какво хубаво словотворение! Разтопявай, разкалвай и разлетявай! Дълго. Зимата на дните ни все някой ден ни застига... |
Re: Летният корен на есенното тяло от elsion (negesta@gmail.com) на 20.08.2017 @ 10:29:16 (Профил | Изпрати бележка) | есента е успокояващ сезон (корен квадратен на лятото;), чувствата са по-изчистени....
...колкото и да въздигат лятото на страстите на пиедестал :) |
Re: Летният корен на есенното тяло от Kanegan на 20.08.2017 @ 10:13:05 (Профил | Изпрати бележка) | Твоите откровения за любовта Дес, са като глътка словесно Мохито!Превъзходно!:) |
Re: Летният корен на есенното тяло от erka (elokolska@abv.bg) на 19.08.2017 @ 23:34:10 (Профил | Изпрати бележка) | :)...хм, това е някаква обърната къртичина ;) |
Re: Летният корен на есенното тяло от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 19.08.2017 @ 21:45:27 (Профил | Изпрати бележка) | Аз пък харесвам въведението :) Вкарва един особен вкус, малко като касис, още в самото начало и стипчивостта остава по небцето ти до края и дълго след това. Оф, как се пише коментар след Марта... много бих искал да видя някой, който би се справил с това огромно предизвикателство :)
Но:
Аз съм създателят на снега, аз трупах замръзнали късчета от собствените си обезкървени мечти, изграждайки филигранно иглу, безсмислено болезнено, но единствено като украшение на самотата ми. Сълзите се стичаха в ледени върволици и всяко прозрачно топченце от тях, носеше част от пъстроцветните ми мисли, как ще те докосна по голия гръб и ще те вкуся, подобно на първата узряла праскова... Но ти си лава. Ти си непоносимо жестока към света ми. Ти си меда, който никога не е сетил жилото и отровата. Моите верни другове...
Стой в света си и не дръзвай да се надвесваш над безкрая ми. Бъди лято, бъди дори ранна есен, сладостна, даряваща, подмамваща... Бъди всичко за някой... А аз ще заглаждам леденото си убежище с смразяващата тъга на сълзите си. Ония прозрачни топченца, които... |
Re: Летният корен на есенното тяло от Marta на 19.08.2017 @ 19:40:38 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Хубаво. Като взаимно проникване и усещане от думите - любовна нега и неизбежност. Може и без въведението. Ем-Ди, но ти си знаеш защо ти е. Летен е коренът, лятното тяло изтлява бързо, преходно, леко и колко хубаво е, че зрее дървото ни общо, плод налива - това е изкуство - да съхраниш любовта до плодове. Дървото на есенното тяло да е отрупано с дъхав плод :) |
| |