Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Clemence
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13684

Онлайн са:
Анонимни: 62
ХуЛитери: 7
Всичко: 69

Онлайн сега:
:: mamasha
:: leslieshay
:: marisiema
:: doktora
:: venipec
:: Strinka7
:: CheGuevara

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2017 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
20 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПаноптикум на тъжните ни мисли
раздел: Поезия
автор: Elling

Колко нощи ще я мислиш
и ще я сънуваш с писък?
Още ли се чудиш спиш ли
или препрочиташ оня списък,
дето нявга си го писал,
а сега е глух и плосък
и изгубил своя смисъл?
Ние сме деца от восък.

Колко всъщност ще потъваш
в минало море от тиня?
Докога наведен ще се сгъваш
във живот под карантина?
Мракът ще погълне всеки
отговор на глупави въпроси
и дори под скъпи дрехи -
ние сме деца от восък.

Ставай, тръгвай, продължавай...
Лесни думи, но фалшиви,
болката гризе и не прощава
на сърцето счупено накриво.
Зимата пристига триумфално,
милост, който иска - нека проси,
но за нас е смешно и банално -
ние сме деца от восък.
Мъртвите деца от восък.


Публикувано от Administrator на 11.08.2017 @ 15:48:18 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Elling

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Лазарица
автор: esperanca
125 четения | оценка няма

показвания 49488
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Паноптикум на тъжните ни мисли" | Вход | 5 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Паноптикум на тъжните ни мисли
от leslieshay на 13.08.2017 @ 12:34:03
(Профил | Изпрати бележка)
Тая сърдечна болка... Не си е работа изобщо. Но пък и хубави неща излизат понякога от нея - като това стихотворение и другото в коментарите :)


Re: Паноптикум на тъжните ни мисли
от elsion (negesta@gmail.com) на 12.08.2017 @ 17:37:20
(Профил | Изпрати бележка) http://negesta-lucidity.blogspot.bg
Понякога си мисля, че няма по-обез/верен човек от мен (... мераци). Страшно е да погледна в себе си и да не открия някогашната си светла вяра в ...нещата. Страшно е също да си помисля, че красивите чувства са измислица, илюзия, безпочвена.

(Карай без с/писъци, само на сладолед (ако ми е видна междуезиковата игра на думи :)


Re: Паноптикум на тъжните ни мисли
от rady на 12.08.2017 @ 09:13:37
(Профил | Изпрати бележка)
Деца от восък? Затова ли е все зима около лирическия ти? Не дай си Боже да се стопли и да дойде пролет, или лято още по-лошо...Ще се стопят децата от восък и ще се превърнат в едни безформени петна, ще се изгубят, но ти точно това май не искаш...


Re: Паноптикум на тъжните ни мисли
от mariq-desislava на 11.08.2017 @ 17:33:40
(Профил | Изпрати бележка)
Гневно звучи, химново, чак ми настръхна козинячето.:) В същността си ти си дивергент, дори и да не го искаш.


Re: Паноптикум на тъжните ни мисли
от kameja на 11.08.2017 @ 17:26:40
(Профил | Изпрати бележка)
Восъкът се топи и приема различни форми... "Мъртвите деца от восък" - добро заглавие за роман по Стивън Кинг. Би ли пробвал да напишеш роман или поне разказ на ужасите, може да е подходяща форма да излееш цялото си огорчение от хората.