Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Clemence
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13684

Онлайн са:
Анонимни: 64
ХуЛитери: 8
Всичко: 72

Онлайн сега:
:: mamasha
:: Elling
:: marisiema
:: doktora
:: lennichkata
:: venipec
:: Strinka7
:: CheGuevara

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2017 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
20 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЙероглифи в небето
раздел: Поезия
автор: yotovava

Е, стана време да си тръгвам.
Животът бе немилостив.
Навярно ще ви пари – въглен,
стихът ми – драснат с чер молив.

Жената, любена от мене,
гнездо си сви в не знам чий дом.
И вече чувам я да стене
в легло без капчица любов.

Тя, знам, ще изгори писмата,
които носят моя знак,
за да не тръгне по-нататък –
щом падне мрак... щом падне мрак.

Приятелите ми проляха
над гроба вино и сълза.
Но ето че се разпиляха,
забравата щом пропълзя.

Среднощ – когато се овълча,
ще спрат звездите да шептят.
Аз бях готов да се опълча
на всяка мерзост в този свят.

И затова не бях удобен.
Дори и мъртъв – ще съм пак.
За мен изтрийте всеки спомен.
Щом падне мрак... щом падне мрак.

Аз ще ви пиша всяка заран
отвъд със позлатен молив,
как с много обич съм ви вярвал,
как хубаво е да си жив!

Макар в обратното броене
смъртта да сочи с пръст към мен,
аз зная – имам още време.
Не съм си тръгнал. Не съвсем.


Публикувано от anonimapokrifoff на 11.08.2017 @ 10:51:10 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   yotovava

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Нощницата
автор: sylviamak
133 четения | оценка 5

показвания 116256
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Йероглифи в небето" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Йероглифи в небето
от rady на 12.08.2017 @ 09:31:01
(Профил | Изпрати бележка)
Щом падне мрак, щом падне мрак, изплуват собствените ни вампири...
И от душите ръфат (знаем как), и правят си вампирски пирове...