автор: Marta

Живееше в саваната обширна
един жираф, на име Жулиен,
живееше прилично - тихо, мирно -
тъй романтичен тип, а и ерген.
Сърдечен и любезен...Недодялан,
със вратовръзка дъълга, на петна.
Главата му сред облаци се валя,
а по-конкретен облак - любовта.
О, тя си има име и осанка -
това любовта де, зебрата Елен.
А Жулиен, слънчасал и на сянка,
не знаеше дали е нощ или е ден...
Следеше зебрата и пътя и сечеше
на водопоя призори, случайно уж
когато стадото и в бяг летеше,
там Жулиен се моташе, макар и чужд.
Не я изпускаше от погледа премрежен
на чистите си ласкави очи,
а зебрата не подозираше за него.
Не предполагаше за чувствата, уви.
Един ден Жулиен писмо проводи
по куриер със шарени пера.
Черно на бяло - зебрено, да ходи
на прелюбимата му. Писа за страстта,
за дните си, превърнати във нощи,
за влажните и бърни и очи,
за гривата, опашката...и още,
и всичко бе написал почти.
Така разискрен-искрен беше, че потресе
до дън душица зебрата Елен.
"Просстак!" - възкликна тя,
и не дочете писмото на ергена Жулиен.
"Ама пък тоз дългун
какво си въйиибрузява,
та седнал да ми съчинителства писма?
Дали пък не ме взима той за крава,
аууу, гад!" - набързо се обиди тя.
Оплака се, поразрева се даже -
мъжкарите настръхнаха - "Ахааа,
сега ще идем и ще го премажем,
ще ни се влюбва той във женската!"
Подгониха го тежко и със важност,
но Жулиен измъкна се от тях,
и се покри за месец, ако се покаже
ще има да го гонят пак.
Така разминаха се любовта с жирафа,
но неговият дух не е сломен,
откак видя една слоница - кака,
(Ах, още повече и тя - Елен! )

* основно редактиран 03.04.2004 г. / 03.08.2017 г.