Знаеш - има си дни,
от които боли,
но си вечно за тях неподготвен.
Те връхлитат със взлом,
те разбиват врати,
те ограбват. След тях си самотен,
а в душата ти зее една празнина,
зее страшна и грозна пробойна.
И си мислиш - умирам!, а няма цена,
обявена в замяна на болката.
И живееш така - със пробита душа,
търсиш лек, търсиш в нещо утеха.
Не намираш. Потъваш във скръб, в самота,
Самотата е траурна дреха.
И внезапно нахлуват щастливите дни,
влизат с взлом, самотата разбиват.
И тогава... Тогава от любов те боли,
а душата зараства красиво.
Всеки белег по нея е твой спомен горчив,
всеки белег е обич до болка.
Знаеш - има си всякакви дни,
изживей ги напълно. И толкова.