автор: LeoBedrosian

О, джанко моя, защо си толкоз дива,
защо те пренебрегват, моя малка, жълта слива?
Ти, която по овразите си расла
и за теб година всяка е прекрасна.

Със жълти сочни плодове, възкисели
са пълни клоните ти, тежки и надвисени
Пред тебе всички богове немеят
когат в червено плодовете ти узреят.

Тогава пълни са със сладък кехлибар
по тях въздиша и слуга и цар!
На компоти, мармалади и ошав
пълниш ти мазите на сакат и прав.

Ала най те любя есен на казана
кат тръгнеш на ракийчица засмяна,
ти, джанковице моя, дъхава и сладка
със тебе зимата е топличка и кратка.