 |  Градът лежи на дъното на кратер
- потрепващо гигантско насекомо,
заплетено в размекнатия залез.
Не искам призори да го оставя,
да тръгна към студа на хоризонта,
а стъпките ми да пропадат парещи.
Градът кипи във мен от сутринта
с канеления аромат на спомени,
изпаднали на пода от покривката,
а аз си тръгвам сред умиращ цвят,
с издайническа слабост в коленете
и с нещо тъй подобно на обичане,
но също тъй прилично на печал...
Градът тежи, като солена капка,
заседнала в небето на очите ми,
където раснат градоносни облаци;
не искам призори да го оставя...
но толкова нагарча вече изгревът
и толкова приличам на бездомница,
че морските му ширини ме давят.
Градът се претопява кротко в сянка,
под шепота приспивен на тополите,
в напусната от живите градина.
Не искам призори да го оставя,
но стъпкте назад отварят рани,
(но чайките в небето стават врани)
и там където сянката е минала
и тихо е поела сред листата
градът се преобръща
бавно
в болка,
а слънцето пропада под земята.
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "врана" | Вход | 7 коментара (15 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: врана
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 02.08.2017 @ 11:30:44
(Профил | Изпрати бележка) | Ще дойде миг, когато болката ще се приплъзне отвъд въображаемия си зенит и хладно в нея ще се примесят пустота и чиста, безръбеста печал. Тогава ще останат само думите и спомените, които ще се хранят с най-отдалечените кътчета на сърцето ти. Запази топлината колкото можеш по-дълго и по-дълбоко. Пътят, този път ще го извървим всички, защото кръвта ни е обща. Прегърни, помни и запази само светлината на чистата обич...
И нека миналите сенки на г(л)адните врани останат навън...
Елси... |
Re: врана
от elsion (negesta@gmail.com) на 03.08.2017 @ 13:20:03
(Профил | Изпрати бележка) | два свята, раздърпани зад слепоочията ми...
две версии на истината (само две?)
денят в едната тъкмо е започнал,
а в другата е рухнало небето
|
]
Re: врана
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 03.08.2017 @ 13:41:35
(Профил | Изпрати бележка) | ще дойде ден и в двата свята за покой,
и фонът сигурно ще бъде в светлосиво,
но дотогава пот, сълзи и вероятно бой
ще има - това е формулата да си жива...
О, Елси, колкото и да ни се струва така, то небето никога не пада. Погледни жълтите габърчета, които го придържат над главите ни, макар и леко нагънато вече... |
]
Re: врана
от tearfly на 04.08.2017 @ 18:42:54
(Профил | Изпрати бележка) | | Оксиморонна Елс, питам се – къде живееш? - та обич и печал пълнят шепи – твоето „ там, долу” е някак „горе” . Къде живееш, Елс, в кое измерение – по хоризонтала, вертикала или в спиралата? Паралела ще го оставя намира :) – красиво и болково. Прекрасна, Елс! |
Re: врана
от elsion (negesta@gmail.com) на 05.08.2017 @ 21:08:38
(Профил | Изпрати бележка) | А къде живеем всички? Сън ли бе да го опишеш. Но описаното по-горе обикновено го избягвам за посещения.
(Аз, ами..., такова, се смущавам от много хвалебствия. Прибирам се в едно тъмно паячно ъгълче и оттам ти благодаря :) |
]
Re: врана
от elsion (negesta@gmail.com) на 04.08.2017 @ 15:56:05
(Профил | Изпрати бележка) | Това звучи добре в жегите :)
(Здравей. И благодаря, че си пристъпила в тъмнините ми...) |
]
Re: врана
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 02.08.2017 @ 22:07:56
(Профил | Изпрати бележка) | "Градът тежи, като солена капка,
заседнала в небето на очите ми"!!!!!!!!!!!!!!!
Необозрима тъга откривам в това стихотворение, Елси, но ти назад не се обръщай, защото "стъпките назад отварят рани"!
Обичам да те чета! |
Re: врана
от elsion (negesta@gmail.com) на 04.08.2017 @ 15:57:25
(Профил | Изпрати бележка) | Тъжен е поводът, да... Много тъжен.
Благодаря ти, пастирке! |
]
Re: врана
от kameja на 02.08.2017 @ 18:24:33
(Профил | Изпрати бележка) | Едно пространство
между сенките на минали лета,
когато гласове на чайки бяха знак,
за благосклонни небеса
и днешният забулен хоризонт,
с прозирни и студени пипала...
|
Re: врана
от elsion (negesta@gmail.com) на 04.08.2017 @ 16:06:04
(Профил | Изпрати бележка) | със пипалата се промъква тънък страх
и трябва да го пазя от сърцето си;
далеч по хоризонта сякаш лъч видях,
но зная, че зазидано небето е |
]
RE: врана
от mariq-desislava на 02.08.2017 @ 17:01:41
(Профил | Изпрати бележка) | | Малей, какви асоциации ми нашепна това стихотворение, сетих се за "Градът" на Клифърд Саимък и потръпнах.:) И ако послушаме Жан-Жак Русо и се завърнем към природата пак не е спасение. От самоунищожителните ни инстинкти няма избавление или пък има, но не ни е дадено да го опознаем.{} |
RE: врана
от elsion (negesta@gmail.com) на 03.08.2017 @ 13:39:18
(Профил | Изпрати бележка) | Може да не видиш връзка, но само така мога да ти отговоря в момента, Дес :
https://www.youtube.com/watch?v=K9Qs8-BkiLw |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 472
ХуЛитери: 2
Всичко: 474
Онлайн сега:
