автор: Elling

За нищото разяждащо си абсолютно права
и то поглъща като черна дупка всяка
наша чиста мисъл, и без жал унищожава
последните лъчи надежда от маяка,
който уж, посоката в живота ни задава,
и ни направлява, когато се загубим в мрака,
където бавно вярата ни избледнява,
вярата, че някой ни обича и ни чака...

***

Счупени сме, истината е такава
и то накриво, безвъзвратно,
дори надежда малка не остава
по дългият ни път обратно
към стая със прозорци заковани,
и шумове отдавна притъпени,
където в лед са мислите сковани,
и радостите строго забранени...

***

А паяците умълчани, плетат високо горе,
във ъглите, смешни, безполезни мрежи.
Далеч отдавна или пък съвсем до скоро
и аз изграждах, и таях във себе си копнежи.
Но както всяка черногледа, гневна есен,
с пристигането си убива ритуално лятото,
така и моите мечти замряха, и само плесен
властва днес във бездната на неосъзнатото...