Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 850
ХуЛитери: 4
Всичко: 854

Онлайн сега:
:: Mitko19
:: pinkmousy
:: mariq-desislava
:: pastirka

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаБезименно
раздел: Други ...
автор: Oblachna

Всеки остър завой
на живота
вклинява се
в мене.
До кръв.
Следите ти
в мен оживяват.
Без време.
Ти си звяр.
Аз просто стръв.
Загубила вяра в утре-то
потъвам
в бездънното синьо.
Боли.
Жива съм.
Имам те.


Публикувано от Administrator на 30.07.2017 @ 16:45:22 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   Oblachna

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 21:19:05 часа

добави твой текст
"Безименно" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Безименно
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 31.07.2017 @ 10:53:49
(Профил | Изпрати бележка)
Дръж ме.
Да не избягам.
Да не те разкъсам.
Някои неща са толкова плашещи в своята гъвкава непредвидимост... Докато хилавата немощ на нашите борчета-души се провира към слънцето...