автор: RockAround_theC_l_ock

1 Жалбите Адамови...

Не гасне пустата Любов –
уж сляпа, а все аз се губя;
вбесява ме, а съм готов
да я награбя... и – налюбя!

Дали да се престоря сляп?
И да не гледам как събува
чорап-о-гащи – без „чорап-”
и съблазнява – да целувам!

А мен, от вътре, ми кипи;
а мен – ръцете ми треперят
и нещо, дето уж си спи –
събудило се... И се дзвери.

И търси своя сладък Рай,
където да се налудува...
А Раят, всеки мъж го знай –
на недостъпен се преструва.

И сляп да си – ще разбереш
как битка чака те неравна,
в която ще се предадеш
щом е загубена отдавна.

Защо ли, Той, Отецът-Бог,
от жалост – ми е дал Жената,
а после, се направил строг
и ме прокудил на земята?

Да страдам, и да се множà,
а Нему, да е интересно –
как смешно-жалък – все тъжà,
че нищо не успявам лесно...
...
...и всичко – все „от онзи плод”!
Да вкуся – Тя ме кандърдиса...
... без Нея ли?... Не е живот!

Ела, Любов! Животът – Ти си!



2 ... а в Рая – друго беше...

Адам, от скука в Рая, ходел все на лов.
Смилил се Бог, създал му Ева – като дивеч.
Поетите наричат този „лов” – Любов
и в стихове го превъзнасят – сиреч :

Ако Адам е с голо копие в ръка;
пред него Ева, (без листо!) събира гъбки –
„любов” превръща се в метафора – така,
че всеки свестен мъж го лазят тръпки.

И всеки свестен мъж сънува „лов”
Макар и Библията да не го предрича,
ако Адам, за този „лов” не е готов –
на Ева ябълката, слива да е – ще се втричи!

Защо ли Бог е сътворил света,
ако без нас – останалото е баналност?
Е, затова, аз – Библията си чета,
с добавка (за подправка) – кексуалност!.


3 Тъй е... беше!

Гълъб пее нежно „гу-гу-шчук”;
Тя миришеш свежо... на праз-лук,
но разваля страстния достлук,
сецвайки ме: „Секс от тук – до тук!”
...тъй е – вече любим се „на пук”...

Ех, да имах п(*)шка във ръка –
бих я гръмнал...
с вирнати крака –
бих я мушнал с п(*)шката така –
като шиш-на жар – да я пекà!
...тъй е – грях си е да отрекà...
...
------------------------------------------------------
... е, има и още, но него може САМО като
коментари, където „отговорността е на...”